В новините
 
28.04.2024 16:34
Търсене
 
 
05.10.2010
Работодателите не приемат предложението да бъде увеличена вноската за държавно обществено осигуряване
Асоциация на индустриалния капитал в България, Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес, Българска търговско-промишлена палата, Български съюз на частните предприемачи „Възраждане”, Конфедерация на работодателите и индустриалците в България - Гласът на българския бизнес и Съюз за стопанска инициатива като представители на българския бизнес и като социални партньори, признати официално от българското правителство, изразяват категорично несъгласие с предложението да бъде увеличена вноската за държавно обществено осигуряване /ДОО/ с три процентни пункта. Такова увеличение, би имало процикличен характер с тежки последствия за нивото на безработицата и сивата икономика в България за следващите няколко години и ще забави излизането на страната от кризата.
21.09.2010
Програма за отбелязване на 22 септември - Ден на Независимостта на България - в Бургас
Независимостта на България е обявена с Манифест на 22 септември 1908 год. На 22 септември 1908 г. във Велико Търново с манифест княз Фердинанд обявява независимостта на България. С този акт се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд. Високата порта, а след това и Великите сили признават официално българската независимост. 22 септември е обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 г. Дълго време значимостта на това събитие от новата история на страната ни не се оценява, но на тази дата през 1908 г. България - една от най-старите в Европа, отново се появява на картата на Европа след петвековно османско владичество. Условията за обявяването на Независимостта на младата българска държава в началото на ХХ век били изключително благоприятни: през лятото на 1908 г. младотурска революция в Османската империя завършва с успех за реформистите. Австро-Унгария - една от Великите сили, наложили Берлинският договор се готвела да анексира двете от провинциите на империята - Босна и Херцеговина - т.е. да го наруши. Затова и българският княз Фердинанд се обърнал директно към император Франц-Йосиф (срещат във Виена) да съгласуват действията си. Междувременно българските власти завземат източните железници в Южна България и това поражда "известни" икономически противоречия между Австро-Унгария и страната ни. Дори за кратко стресва Фердинанд, който се уплашва да обяви независимостта. Но правителството вече било е решило това да стане на 22 септември 1908 г. в черквата “Св. 40 мъченици” в старата българска столица Велико Търново – символичен акт на продължение на Второто българско царство. Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в черквата “Св. 40 мъченици” княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава. След това министър-председателят Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество. Провъзгласяването на независимостта не само е голям успех за българската дипломация, но и след него васалното княжество започва да се нарича царство България, а българският владетел вече се титулувал - цар. Деликатната ситуация, която настъпва след нарушаването на Берлинския договор e успешно разрешена. Първо била спечелена Британската империя, която поставя условието - да започнат преговори между българското правителство и Високата порта. Преговорите започват веднага и българската делегация е водена от Андрей Ляпчев. По време на тях Високата порта иска България да плаща голям данък, тогава в качеството си на министър-председател Малинов заявява, че независимост не се откупува, дори се стига се до частична мобилизация на българската армия. Русия не желае военен конфликт на Балканите и посредничи в преговорите. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-78 г., в замяна на което Високата порта се отказва да иска обезщетение от България и признава независимостта й. Официално това става на 6 април 1909 г., след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за независима държава.
09.01.2010
Божидар Димитров: Възродителният процес е несравним с изселването на тракийските българи
Смятах, че въпроса с компенсациите трябва да бъде решен справедливо преди Турция да стане член на ЕС и че това е условие, а не пожелание, казва министърът, отговарящ за българите в чужбина -Г-н Димитров, премиерът Борисов остана недоволен след вашите изказвания за изплащане на компенсации за тракийските бежанци, като условие за влизане на Турция в ЕС. Съжалявате ли, че изобщо се изказахте по въпроса? -Сбърках в това, че неправилно бях интерпретирал за себе си предприсъединителния доклад от началото на миналата година за напредъка на Турция по отношение кандидатурата й за ЕС. В него се казва, че въпросът с компенсациите за тракийските бежанци трябва да бъде решен справедливо. Аз смятах, че това е условие за приемането на Турция в ЕС, но се оказа, че не е условие, а само едно пожелание, което няма юридическа стойност. И аз, заявявайки това в публичното пространство, поставих в много неудобно положение премиера, тъй като такова решение на правителството или на Народното събрание няма. И това наистина е тежък гаф. Аз съм готов да понеса своята отговорност за него. -Някои от критиците на каузата за изплащането на компенсации за тракийските бежанци твърдят, че Турция също може да прояви такива претенции заради т. нар. възродителен процес... -Не е така. При възродителния процес на изселниците не са им отнети имотите. На тях не им е отнето гражданството. Докато през 1913 г. на българите е отнето и поданството, както се е казвало тогава. Освен това тогава около 50 хиляди българи са загубили живота си, били са изклани. Докато по време на възродителния процес такова нещо не се е случило. Имаше една голяма екскурзия, но дори и тя не беше насилствена. Много от изселените с турски имена се завърнаха по родните си места в своите си имоти. Т.е. те просто са били на една голяма екскурзия. Така че нещата са несравними. Не са сравними и с т. нар. изселвания от 1878 г. до 1889 г., тъй като и тогава изселването беше доброволно, а тези, които завинаги скъсваха с България най-спокойно си продаваха имотите. Конфискувани турски имоти няма. -Защо турската страна никога не е започнала да изплаща тези компенсации, след като се е съгласила да подпише Ангорския договор?
09.10.2009
СРЕДНОТО ОБРАЗОВАНИЕ – РАЗВИТИЕ, ПЕРСПЕКТИВИ И РЕШЕНИЯ
Българското учителство заедно с цялото население на страната плати и продължава да плаща високата социална цена прехода. Хиляди учители бяха съкратени, огромен брой училища бяха закрити, особено в селата, без сериозна алтернатива за осигуряване на образование на живеещите в тях деца. Учителите приеха трудностите в името на изграждане на съвременна образователна система, осигуряваща качествено образование за подрастващите, което отговаря на европейските стандарти. От двадесет години българското учителство, обединено в преобладаващата си част в своите професионални синдикални организации в системата на КНСБ, отстоява необходимостта от повишаване качеството на образователната система, както и своите трудови права и интереси, включително и чрез стачки и протести. Но главното е, че през този период поставихме основите на социалния диалог в системата на средното образование, на партньорските отношения с управляващите.
18.09.2009
България в единния пазар на ЕС – констатации на гражданското общество през погледа на Асоциация на индустриалния капитал в България
Председателят на управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев ще представи вижданията на членовете на Икономическия и социален съвет „Намаляване на административните пречки и подобряване на бизнес средата” в рамките на форум „България в единния пазар на ЕС – констатациите на гражданското общество”, който ще се проведе на 18 септември 2009 в София. Форумът се организира от Европейския икономически и социален съвет чрез неговата структура Обсерваторията на единния пазар (ОЕП), с партньорството на българския Икономически и социален съвет, чиито член е Васил Велев. Презентацията на Васил Велев, който е докладчик на ИСС по темата, е в контекста на един от дванадесетте общоприети индикатора за конкурентоспособност – а именно намаляване на административните прегради пред бизнеса и повишаване ефективността на институциите.
27.05.2009
Европейският парламент е място и за защита на националните интереси
На специално организирана среща с представители на политически партии и коалиции, участници в изборите за европейски парламент, президентът на КНСБ в своето изказване изтъкна, че Европейският парламент е място и за защита на националните интереси. Представителството и защитата на тези интереси става и в процеса на гласуване на размера на средствата по европейските фондове, и чрез участието в дебата за бъдещето на европейското финансиране, на приоритетите на структурните и кохезионна политики. В същото време чрез ЕП се осъществява и натискът за по-стриктен контрол на използването на средствата, което пряко ни засяга, поради очевидните допуснати нарушения до сега и което бъдещите български национални парламент и правителство трябва да имат предвид.
 
 
 


Акценти от Bourgas-news.com
 

Последните грозни снимки
Фургоните - Републиканска отново - така е вече няколко месеца.
Март.2009        публичен дом - слухове се нося, че в това изостанало метално нещо малолетни упражняват определени професии
Фото галерия



Архив по дати
От:
До:
 

Последните обяви
 


© 2009 WWW Development News Network. All Rights Reserved
namerih.com добави сайт | Уеб дизайн Бургас | Advertise with us | Terms of service | Контакти |